NBA results 2017-2018

Отглежда малките си в кожена торба на корема и ги кърми с мляко. Новородените са много малки – едва 18 mm. След 60 дни напускат торбата на майка си, а на 3-годишна възраст стават напълно самостоятелни. Зрялата коала не надхвърля 60 cm. 80% от времето коалата прекарва в спане; събужда се само рано сутрин, за да яде. Коалите не пият вода – набавят си всичко, което им е необходимо, от евкалиптовите листа. Размножителният период на коалите е от декември до март. Коалите са единственият сухоземен бозайник с допълнителен звуков орган, различен от ларинкса, благодарение на което могат да произвеждат много ниски тонове. [39]  На тегло варират от 5 до 15 кг. Бременността при коалите е 35 дни.

Най-близките родствени съвременни представители на коалата са трите съвременни вида вомбати от семейство  Vombatidae . Семействата на коалата и вомбатите заедно с още няколко изчезнали днес семейства сред които тези на  торбестите тапири ,  торбестите лъвове  и  гигантските вомбати  са част от подразред  Vombatiformes  на разред  Двурезцови торбести . [17]  Те от своя страна са еволюционно близки до представителите на съвременните видове  кенгура  и  посуми . [18]  Предците на вомбатоподобните вероятно са горски животни, [19]  а линията на коалата е възможно да е първата отделила се преди около 40 милиона години по време на  еоцен . [20] Картина – реконструкция на древните коали  Nimiokoala (голямата) и  Litokoala  (малката) Съвременната коала е единствения оцелял до наши дни вид от семейство  Phascolarctidae , което включва още няколко фосилни родове и видове. През  олигоцен ...

Коалата  ( Phascolarctos cinereus )  двуутробно  растителноядно животно, живеещо по дърветата само и единствено в  Австралия . Тя е единственият запазен представител на  семейство   Коалови  (Phascolarctidae). Въпреки че външно прилича на мече, коалата няма нищо общо с мечките, освен че е бозайник. Тя е двуутробен бозайник, приспособен за живот по високите евкалиптови дървета, които също се срещат само в саваните в Австралия. Сива козина покрива цялото ѝ тяло. На лапите си има здрави нокти. Храни се с евкалиптови листа. Коалата е много любвеобилно животно.

В  Европа  за съществуването на червената панда научават през 1821 г., когато генерал-майор  Томас Хардуик  представя пред  Линеевото дружество  в  Лондон  своя доклад „Description of a New Genus…from Himalaya Chain of Hills between Nepaul(sic) and the Snowy Mountains“. Той нарича животното  уа  (wha), защото „се открива най-често по неговия силен вик или повик, наподобяващ думата "Wha", често повтаряща се“. Хардуик споменава и други местни имена, сред които „poonya“, от което идва английското  panda . Хардуик обаче така и не успява да  обере лаврите  с това свое  откритие , тъй като завръщането му от  Индия  с необходимите като доказателствен материал екземпляри се забавя и той е изпреварен от френския натуралист  Фредерик Кювие . Опитният Кювие дава и официалното латинско наименование на животното:  Ailurus fulgens , „огнена котка“ и заменя Хардуиковото „уа“ с популярното име „ярка панда“, ...

В  Европа  за съществуването на червената панда научават през 1821 г., когато генерал-майор Томас Хардуик представя пред  Линеевото дружество  в  Лондон  своя доклад „Description of a New Genus…from Himalaya Chain of Hills between Nepaul(sic) and the Snowy Mountains“. Той нарича животното  уа  (wha), защото „се открива най-често по неговия силен вик или повик, наподобяващ думата "Wha", често повтаряща се“. Хардуик споменава и други местни имена, сред които „poonya“, от което идва английското  panda . Хардуик обаче така и не успява да  обере лаврите  с това свое  откритие , тъй като завръщането му от  Инди я с необходимите като доказателствен материал екземпляри се забавя и той е изпреварен от френския натуралист  Фредерик Кювие . Опитният Кювие дава и официалното латинско наименование на животното:  Ailurus fulgens , „огнена котка“ и заменя Хардуиковото „уа“ с популярното име „ярка панда“, оп...

Голямата панда достига на дължина 120 -150 см и тежи около 30 до 160 кг. Опашката и е дълга около 12 см. Има отличителна окраска, като козината и е гъста и мръсно бяла. През  плешките  и предните крака минава широка черна ивица. Задните крака са черни, има черни петънца по ушите и около очите. Храни се предимно с  бамбук  и може да хваща филизи и листа на това растение с помощта на палецовидно приспособление на предната си лапа. Широките масивни зъби са приспособени за дъвчене и стриване на бамбукови части (главно стръкове и корени), но  храносмилателната система  е като на месоядно животно, така че голямата панда не може да поглъща  целулоза , която е основната съставка на бамбука. Поради това пандата трябва да консумира огромни количества бамбук, за да се нахрани. Средно една панда яде 15 – 30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес 10 – 12 часа. За разлика от тях, уловените от човека панди се хранят със...

Мечковите живеят сами, териториални животни са и са активни предимно денем, като зимните месеци на годината северните видове прекарват в летаргичен сън. Като цяло са всеядни, но някои са типични хищници ( Бяла мечка ), а други са предимно растителноядни ( Голяма панда ). Поведението на мечковите зависи от сезона, района който обитават, възрастта и дори можем да говорим за мечки с характер (мечките стръвници напр.). Отличават се с поразителна съобразителност, завидна приспособимост, добра памет, голяма раздразнителност, любопитство (особено у малките) и умеят да плуват. Поддават се и на дресировка. При нападение нанасят страшни удари с мощните си лапи с дълги остри нокти, но убиват с мощната си захапка. Продължителността на живота им на свобода е до 40 години. Размножават се веднъж на 2 – 3 години, обикновено през май-юни. Бременността продължава около 7 месеца, като на север малките (от 2 до 4 мечета) обикновено се раждат през зимата и майката ги кърми без да напуска бърлогата си,...

Пещерната мечка е имала много широк, куполовиден череп с ниско чело. Нейното яко тяло, дълги бедра и масивни глезени, показва че нейната скелетна структура е подобна с тази на кафявата мечка. Пещерните мечки са сравними по размер с най-големите съвременни мечки. Средното тегло при мъжките екземпляри е 400 – 500 кг, докато женските мечки са тежали 225 – 250 кг .  За 90% от скелетите на пещерни мечки в музеите се е смятало, че са скелети на мъжки екземпляри, поради погрешното схващане, че скелетите на женските са с размери на „джуджета“. Пещерната мечка е ставала по-едра и по-тежка при студено време и заледявания и по-дребна и лека, когато е нямало заледявания. Вероятно, за да регулира загубата на телесната си температура.  По време на последната  ледникова епоха  са липсвали обичайните две или три премоларии срещащи се при други мечки; за да ги компенсира последните кътници са били много издължени с допълнителни връхчета. Раменните кост и , както и бедренит...

Mirko e nai-golemiq we 而西市出वठठठ৯ቀΦ