Примати

Приматите (на латински: Primates, от на латински: primas - първи  са разред плацентни бозайници. Този таксон обединява всички животински видове разделени в два подразреда - полумаймуни и маймуни, включително и Човека (Homo sapiens), който е систематизиран във втория подразред .

С изключение на човека, който практически населява всички континенти и прилежащите към тях острови, пригодни за живот, останалите примати обитават основно тропичните и субтропичните региони на Земята . Приматите произхождат от древни предшественици, които са имали дървесен начин на живот, поради което съвременните маймуни и полумаймуни притежават редица адаптации, позволяващи живот в динамичната естествена среда на тропическите гори. Някои примати, като например човекоподобните и павианите, са предимно наземни животни, а други представители на разреда се характеризират с дървесен начин на живот.
Приматите са с различни размери на тялото. Най-малкият от тях е Мишият лемур на мадам Берта, тежащ едва 30 грама, а най-едрият е подвид на Източноконгоанска горила с тегло 200 kg. Според изкопаеми доказателства примитивни предшественици на приматите са съществували още в края на Креда, преди около 65 милиона години. Най-ранният същински примат е Plesiadapis, живял в късния Палеоцен преди около 55-58 милиона години^. Молекулярни проучвания сочат, че вероятно клонът на приматите се е отделил дори и по-рано — в средата на креда, преди около 85 милиона години .
Техниките за придвижване са различни за отделните представители и включват скачане от дърво на дърво, захващане на клони и люлеене, придвижване на четири крайника и дори ходене на два крака (особено при човек). Приматите притежават голям и развит главен мозък. Разчитат до голяма степен на бинокулярното си зрение, за сметка на обонянието, което е водещо при другите групи бозайници. Някои примати имат развито трицветно възприятие на светлината. При повечето представители на разреда, палецът се противопоставя на другите пръсти, което помага за захващане, а при някои и самата опашка може да служи за задържане по клоните на дърветата. Много примати са с изразен полов диворнизъм, като разликите са в телесната маса, размерите на кучешките зъби и най-вече в окраската. Темпът на развитие при приматите е значително по-бавен в сравнение с други сходни групи, но за сметка на това се характеризират с относително дълъг живот. В зависимост от конкретния вид, приматите водят самотен живот, формират брачни двойки или живеят на стада от по няколко стотици екземпляри.